Всички новини

Безопасност6 мин четене16 ноември 2026

Домашният тоник: рецептата, от която авторът ѝ се отказа

През 2008 г. един от най-четените бармани в света публикува как се прави тоник от хининова кора. Днес сам съветва да не го правите. Ето защо.

Рецептата, която обиколи света

През май 2008 г. Джефри Моргентейлър публикува своята версия на домашен тоник. Основата идва от Кевин Лудвиг, когото той описва като пионер на занаятчийския тоник в Портланд. Целта е вкус, който не е твърде странен за масовия гост, но е направен от пресни съставки.

Методът е прост и точно затова се разпространява бързо. Смляна хининова кора се вари двайсетина минути с лимонена трева, цитруси и подправки. Сместа се прецежда, а за финото утаяване Моргентейлър предлага френска преса за кафе. Накрая се подслажда със сироп от агаве и се получава концентрат, който се разрежда с газирана вода.

В следващите години тоник сиропът става почти задължителен за всеки бар с амбиции. Всеки иска свой, с различни подправки към различен джин.

Обратът

Днес над същата рецепта стои предупреждение от самия автор. Той пише, че оттогава е станало известно много за опасностите от хинина при чувствителни хора, че оставя публикацията само като архив и че който реши да опита, го прави на свой риск.

През 2025 г. читател го пита за рецепта без хининова кора. Отговорът е, че няма такава и че е изоставил тази рецепта изцяло заради съображенията за безопасност. Вместо нея препоръчва готов тоник от магазина.

Рядко се случва автор на популярна рецепта да я отрече публично. Причините са описани подробно от CocktailSafe.

Какво има в кората

Хининът е алкалоид от кората на хининовото дърво. През XVII век с нея започват да лекуват симптомите на маларията, а понеже е изключително горчива, я пият в подсладени напитки. Оттам тръгва тоникът. Днешните напитки с хинин съдържат твърде малко, за да лекуват каквото и да е.

Проблемът е, че хининът не е сам. В кората има още хинидин, цинхонин и цинхонидин. Според данните, които CocktailSafe цитира, общото количество алкалоиди варира от 3 до 16 процента от теглото на кората, в зависимост от сорта.

Търговците, които продават кора на дребно, почти никога не посочват този процент. Смляната кора освен това се прецежда трудно и част от нея остава в сиропа. Затова сайтът заключава, че без лабораторен анализ е невъзможно да се знае колко алкалоиди има в домашния продукт.

Какво може да се случи

Предозирането се нарича цинхонизъм и не е една болест, а група състояния. Сред тях са световъртеж, мускулна слабост и шум в ушите, който понякога не отминава. CocktailSafe пише, че през последните години бармани и гости, експериментирали с домашен тоник, са имали такива оплаквания.

По-сериозният риск идва от хинидина. При хора с удължен QT интервал, сърдечно състояние, което често не е диагностицирано, дори малки количества могат да предизвикат тежки проблеми. Сайтът оценява засегнатите на повече от един на всеки сто души.

Това число променя сметката за един бар. При сто гости на събитие вероятността поне един да е уязвим вече не е теоретична.

Сметката с кламерите

В САЩ кората може да внесе в готовата напитка най-много 83 части на милион общо алкалоиди. Експертният комитет на ООН и СЗО по хранителните добавки е приел през 1993 г., че до 100 милиграма хинин на литър в безалкохолни напитки не поражда опасения. CocktailSafe цитира и европейски тавани: 100 mg/kg за хининов хидрохлорид в напитки и до 250 mg/kg в спиртни напитки.

Сайтът превежда американския таван в грамове. Ако кората съдържа 16 процента алкалоиди и всичко премине в напитката, на литър готов тоник се полагат около половин грам кора. При 3 процента са под три грама, по-малко от теглото на три кламера. Авторите изрично уточняват, че това е ориентир, а не „безопасна“ доза.

Повечето домашни рецепти ползват около десет пъти повече. За една популярна рецепта сайтът цитира оценка, според която готовият тоник надвишава тавана над два пъти, и то при предпазливо допускане за съдържанието на кората.

Какво остава за бара

Промишленият тоник не се прави с кора. Производителите ползват пречистени хининови соли, които се дозират точно и се продават само на лицензирани фирми. Затова бутилката от магазина е предвидима, а бурканът със сироп от кора не е.

Изводът на CocktailSafe е недвусмислен: не могат добросъвестно да препоръчат сурова кора или прах в барове и съветват да се купуват само сиропи, тествани и етикетирани според изискванията.

Две уточнения за честност. Авторите на сайта сами казват, че не са медици. Числата са предимно по американските правила, а европейските са цитирани през техния сайт, така че за работа в България трябва да се провери действащият регламент.

Това е наше резюме със собствени думи. Всички права върху оригиналния материал принадлежат на автора му.

Следваща новинаЧерният коктейл и неудобната истина за активния въглен